ВСЕМОЩНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМО̀ЩНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от всемощен; всесилие, всемогъщество. Човекът, който я [природата], разгледва, извдига са малко по малко във вътрешния престол на всемощността. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 7.