ВСЕОБХВАТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕОБХВА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всеобхватен; всеобемност. Най-сериозната слабост на "Стубленските липи" произтича от стремежа на сценариста към всеобхватност — много герои, много проблеми, много теми... ВН, 1960, бр. 2631, 4. Авторът използува почти в планетарен смисъл образа на природата и му очертава измененията успоредно с образа на тоталното насилие и с всеобхватността на безумието. Ив. Спасов, БС, 128.