ВСЕОБЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕО̀БЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до всички, засяга всички. Той каза

в съда, че е истина и е справедливо да се спазват законите, защото те са всеобщи. Й. Радичков, Ср, 73. — Милост ние от никого не чакаме. Всеобща амнистия — това искаме, запомни го! Д. Бозаков, ДС, 14. Раздаването на храна при курбани, на Гергьовден, при заяждане на първия плод и пр. си остава всеобщ обичай. Ив. Хаджийски, БДНН I, 82-83. Било на подбив, било защото е искал да представи, че революционното движение е имало всеобщ характер.., Каблешков е бил казал в Търново, че в комитетите са участвували всички пловдивски първенци. К. Величков, ПССъч I, 93. Обществото беше убедено дълбоко, че ще настане траен и ползотворен ред,.. За тия всеобщи надежди настъпилите условия благоприятствуваха извънредно много. Бълг., 1902, бр. 450, 1. Всеобщо задължително образование. Всеобщо равенство. Всеобщо преброяване на населението. Всеобща мобилизация. Всеобщо разоръжаване.

2. Който е общ за всички, принадлежи на всички. Маркс е казал: "Истината е всеобща — тя не принадлежи само на мене, принадлежи на всички. Тя ме владее, а не аз нея." Н. Лилиев, Съч. III, 452. Всеобщо достояние.

3. В който вземат участие всички. Настана всеобщ траур. Цяла България бе покрусена. Нямаше човек да не изтръпне от ужасите на това нечувано кръвопролитие. М. Кремен, РЯ, 211. Трябва да кажа, че въпреки силните протести от новото поколение, Цвета победоносно беше настояла този ден да се уважават традициите на старото и беше наложила всеобщ пост в къщата. Ив. Вазов, Съч. XII, 53. И още приживе неговите [на В. Левски] идеи и неговото дело получиха всеобщо признание. Ив. Унджиев, ВЛ, 355.

4. Остар.Общ. На всички писатели и оратори, които са се прославили през тази двехилядна епоха, за всеобща тема им е служило бъдещето, а не миналото. Е. Белами, ССГ (превод), 8. Треба да знайш, че омразата и несогласията на нашите граждане Гръци [гърци] и Българе е толкова голяма, щото всеобщите ни училища са затвориха. АНГ I, 17. // В съчет. с история, литература и под. — който обединява историите, литературите и др. на всички народи или на повечето от тях; общ. Българската, турската и византийската истории трябва да бъдат само допълнение на всеобщата. Н. Бончев и др., Съч. I, 64. Всеобща литература.

5. Като същ. всеобщото ср. Филос. Философска категория за означаване на клас от еднородни предмети или явления с еднотипни съществени признаци (за разлика от единичния предмет, различен от всички други по конкретните си признаци); общото.