ВСЕОПРОЩАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕОПРОЩА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Всеопрощение. Идеята "за всеопрощаване", "за непротивене на злото" остава на заден план пред ония човешки съдбини, пред онзи огромен морален и социален гнет, който се разкрива в "Живият труп" с необикновена сила. Н. Лилиев, Съч. III, 213. Твърде много бе преживял старецът напоследък. Убийството на Кина и Бойко,.. — всичко това бе нанесло силен удар на вярата му във "висшето" добро и в целебната сила на всеопрощаването. Д. Ангелов, ЖС, 575.