ВСЕОРЪ̀ЖИЕ

ВСЕОРЪ̀ЖИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Въоръжение, оръжие. Като мя видяхя [пленниците] такъв един съвсем друг человек със смешното ми облекло и страшното ми всеоръжие, от най-напред много ся уплашиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 136-137. В подема на публицистиката е необходимо жанрово всеоръжие. В. Йосифов, Избр. тв I, 171.

На всеоръжие, вдигам (зова, вдигам се и под.). Рядко. Книж. На бой, борба с всички възможни средства, оръжия (вдигам). Народът се вдигна на всеоръжие за пълното прогонване на завоевателите, на борба за единство, свобода и независимост. △ Тази реч зове на всеоръжие.

Списък на думите по буква