ВСЕОТРИЦАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕОТРИЦА̀НИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Пълно отричане на заобикалящата обществено-политическа действителност и господстващите в нея идеология, морал и норми на поведение, при което не се издигат никакви положителни идеали; нихилизъм. Мрачните внушения от живота се засилват с четене на мрачни поети и философи, като Ламартин, Виньи, Шопенхауер. Така поетът [Ст. Михайловски] изпада в крайно всеотрицание. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2.