ВСЕПОКОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕПОКО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Извънредно покорен, покорен във всичко. Според него климатът е причина, дето някои си народи напреднуват.., а други живеят равнодушно..: ..едни стават завоевателни и деятелни, а други биват лениви и всепокорни. Ч, 1870, бр. 5, 130.