ВСЕСВЯТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕСВЯ̀Т, -а, -о, мн. всесвѐти, прил. Книж. Обикн. епитет на бог — най-свят, пресвят; всесвет. Който прави сякоги добро, а зло не прави, той се казва свят. Но Бог е безкрайно добър, той е следователно пресвят, всесвят. Т. Икономов, ЧПГ, 145.