ВСЕСТРА̀НЕН

ВСЕСТРА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до всички страни, до всички особености на нещо или до цялостната проява, осъществяване на нещо. Человечеството напредва във всестранния развой на своите сили. Ив. Вазов, Съч. XII, 146-147. Всестранно подобряване живота на народа. Всестранно обсъждане. Всестранно сътрудничество между народите.

2. Който се отнася до различни страни, области на действителността, на живота. Аз мисля, че на нашите хора са необходими знания, знания всестранни, по сичко. Т. Влайков, БСК III, 1890-1891, 278. Тя [ученичката] вледееше няколко езика, бе извънредно "начетена", според тогавашния израз, имаше всестранни интереси. Бл. Димитрова, ОтОт, 21. Симеон Радев всякога ми е внушавал респект: учудвала ме е неговата голяма култура и всестранна осведоменост. М. Кремен, РЯ, 300. Напротив, и туй не е добро, когато са умът и душата галят, а тялото са напуща и пренебрегва,.. От това следува, че возпитанието трябва да е всестранно. К. Кесаров, ЧНУ, 36. Всестранни услуги.

Всестранна кооперация. През 40-те-50-те год. на XX в. у нас — общественостопанска организация в село или малък град, която изкупува и продава разнообразни продукти, стоки; всестранка. Никола Керанов видя на площада разседлан ескадрон,.., грамаден сив кон, впрегнат в дълга платформа върху автомобилни гуми пред всестранната кооперация. Д. Вълев, Ж, 47-48.

Списък на думите по буква