ВСЕСТРА̀ННО

ВСЕСТРА̀ННО. нареч. 1. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всецяло. Изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете. Ал. Константинов, Съч. I, 95. В подобни случаи той имаше навика да се затваря в стаята и между четирите стени дълбоко и всестранно да обмисля всичко. Ст. Марков, ДБ, 44. Димитър Димов не се е задоволил да покаже своите герои само в техния личен и интимен живот, а ни ги показва всестранно: както в техния бит, така и в техния производствен и обществен живот. С, 1952, кн. 3, 177.

2. В много, във всички насоки на живота. Той [генералът] беше сигурен, че точно сега синът му е в училище, защото през тази седмица момчето ставаше сутрин с него и той го откарваше с колата на тенискортовете на път за щаба. А това пък означаваше, че синът му се развива всестранно. С. Северняк, П, 78. Като Селимински мислят мнозина просветени българи, без да могат като него, умния, развития, всестранно осведомения в хуманитарните и реалистичните науки, да изкажат тъй красноречиво и убедително схващанията си. М. Арнаудов, БКД, 50.

Списък на думите по буква