ВСЕСЪЩИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕСЪ̀ЩИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Вечно съществуващ, вечен. Душата ми е съсипня...Тя плаче и проклина, че гузно я отмина / разбойника живот — рушителят могъщи — / на свети блянове творителят всесъщи. Ц. Церковски, Съч. I, 248.

2. Като същ. всесъщият м. Рядко. Книж. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилостивият, всесилният. Моето име е — Всесъщият! — "И рече му [на Мойсея] още: "— Втора заповед ти давам: не се кланяй на небето, защото не го знаеш." Н. Райнов, КЦ, 131.