ВСЕЦЕЛЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕЦЕЛЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелителен, всецерителен. Вярвали, че имила е предохранително нещо от всяко омайване .. с една реч — всецелебно лекарство! Г. Раковски, БС I, 150.