ВСЕЦЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕЦЯ̀Л, -а, -о, мн. всецѐли, прил. Остар. Книж. 1. Който е съвсем, напълно цял; целокупен, цялостен.

2. Изчерпателен, пълен. Никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; .. Тая е причината, дето .. съм се ограничил до скромното заглавие: "Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови", които .. послужили би в по-послешне време за едно всецяло тяхно жизнеописание. К. Шапкарев, МЖБМ, II.

3. Който се проявява изцяло, не частично; пълен. Техният идеал беше всецяла покорност на господарската воля. Ч, 1871, бр. 18, 568.