ВСЍНКИ

ВСЍНКИ, -а, -о, мн. -и, обикн. членувано, обобщ. местоим. Диал. 1. Само ед. Всичкият (Н. Геров, РБЯ).

2. Само мн. Всички; всинца. — Нареди ми тая заран председателят да прегледам и попритегна каруците, че досега съм се въртял край тях. Не съм ги изредил още всинките, ама ми додея да седя все сам, пък и цигарите свърших. Ст, 1952, бр. 698, 2.

— Друга форма: сѝнки.

Списък на думите по буква