ВСЍНЦА

ВСЍНЦА мн., обобщ. местоим. Остар. и диал. Всички (за мъже или за мъже и жени); всинки. Какъвто и да е баща ни, тез пари пак на нас ще ги остави, за всинца ни са... Й. Йовков, Б, 75. — Какви ги плещиш таквиз мари? — скастри я Малеев. — Че коя е градината? Не е ли на всинца ни? Ст. Марков, ДБ, 206. — Жал ми е за тебе... Жал ми е за всинца ви... — Защо? — попита момчето. — Защото не е добре да бяга човек от родината си... Ал. Бабек, МЕ, 5. Ние всинца, наистина, не знаехме какво да правим, но един от другарите положително изгуби куража. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 40. Ний всинца говорим на матерний си язик от самото детинство. С. Радулов, НГ, 3.

— Друга форма: сѝнца.

Списък на думите по буква