ВСИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЍЧАМ, -аш, несв.; всека̀, всечѐш, мин. св. вся̀кох, всѐче, прич. мин. св. деят. вся̀къл, -кла, -кло, мн. всѐкли, прич. мин. страд. всѐчен, св., прех. 1. Рядко. Като режа или сека, с острието оформям, очертавам нещо дълбоко върху повърхността на някакъв твърд предмет; изсичам, врязвам, издълбавам. — Зноб направи светилник от кристал, окова го с кръжила и верижки от сребро, а по кръжилата всече китки от цветя и вкова скъпи камъни. Н. Райнов, КЦ, 96.

2. Рядко. Забивам острие в твърд предмет; врязвам.

3. Диал. Удрям две остриета едно о друго. — Поигравали си и хоро — .. Но главните им игри са били други.. Надпявали се, надсвирвали и надигравали, а когато им омръзвало — всичали си ятаганите, за да видят кой е по-челикчия. Н. Хайтов, ПП, 92.

4. Диал. Сякам, секвам2. ● Обр. — Беше един гвардеец тоя Сайфет... халал му вяра .. Ония опънати панталони с бели лампази, ония ми ти бели препаски на гърдите, шпори, шашка — огън всичаше... Н. Хайтов, ПП, 145. всичам се, всека се страд. Когато ще се прави подкоп с подкопна машина, краят на капата се всича във въглищния пласт до преминаване на подкопната машина. Х. Попйорданов и др., ПИ, 236.