ВСЍЧКОМА мн., обобщ. местоим. Диал. Всички. Тъмничният мюдюрин, който се страхуваше от сериозно възбунтуване, беше ги наместил там [заптиите], щото на пръв знак да се хвърлят вътре върху ни. А ние всичкома бяхме едвам десет души! Св. Миларов, СЦТ, 117.
— Друга форма: сѝчкома.