ВСМУ̀КВАНЕ

ВСМУ̀КВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от всмуквам1 и от всмуквам се. Прангов мълчеше. Той току-що бе запушил и при честите и дълбоки всмуквания на топлия, ароматен тютюнев дим леко сияние от огънчето на цигарата откриваше сухото му мургаво лице. Г. Караславов, ОХ, IV, 290.

ВСМУ̀КВАНЕ

ВСМУ̀КВАНЕ2 ср. 1. Отгл. същ.от всмуквам2 и от всмуквам се; аспирация. Хоботчето при пчелата-работничка е много добре развито и нагодено за всмукване на нектар от цветовете. Б. Бижев, СП, 14. // Спец. Засмукване.

2. Физиол. Преминаване на хранителни и други вещества в кръвта или лимфата през слой от живи епителни клетки чрез активната дейност на тези клетки;резорбция. Под всмукване на хранителните вещества се разбира преминаването им от лигавицата на храносмилателния канал в кръвта и лимфата. Анат. VIII кл, 55.

3. Метал. Образуване на празнини в горната част на метални отливки при изстиването им вследствие на силно свиване.

Списък на думите по буква