ВСТА̀ВЕН

ВСТА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Спец. Който се вмъква, вставя допълнително вътре в нещо, като обикн. може и да се извади, махне. Работното колело [на турбината] ..е метален диск.., по периферията на който са прикрепени лъжицообразни лопатки (перки),.. Когато лопатките са разглобяеми (вставни), те се изливат от специална хромникелова стомана. Ст. Михайлов и др., ГМ, 162.

2. Остар. За звук — който се вмъква за улесняване на изговора между струпани съгласни или гласни, или за съединяване на две основи; вмъкнат. Кога две прости думи ся соединяват в една сложна, то или ся сливат така, чтото първата от них си губи окончанието и ся присоединява с втората чрез вставни гласни звуци: о и е (път-е-шествие, вод-о-пад,..), или ся соединяват тъй, чтото всяка една запазва своя първоначален вид. С. Радулов, НГ, 116.

Списък на думите по буква