ВСТА̀ВКА

ВСТА̀ВКА ж. Книж. 1. Рядко. Нещо, което се вмъква, поставя вътре в друго или между други неща. Вставка на дреха. // Допълнение, по-късно прибавена бележка в ръкопис. В заглавията на похвалните творби Климент е титулуван "епископ словенски". Може би титлата епископ е вставка на късните преписвачи? Н. Драгова, КО, 174.

2. Остар. Звук, вмъкнат в думата допълнително за улесняване на изговора или за съединяване на две основи. Коренните звуци составят постоянната и неизменна част на всички думи, които произлизат от един корен; но това не ще каже, че тия звуци .. не приимат ни вставки, ни пропущане, ни преместване на звуците. С. Радулов, НГ, 112.

3. Вставяне, вместване (Ст. Младенов, БТР).

— Рус. вставка.

Списък на думите по буква