ВСТАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСТА̀ВЯМ, -яш, несв.; вста̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. 1. Вмъквам нещо в друго, между други неща.

2. Диал. Поставям, оставям, като закрепям към нещо.

3. Диал. Казвам нещо, прекъсвайки думите на друг, между мислите на друг; вмятам. — Ние Махмуда го пращаме на училище — встави Въчо,.., — а ти, каквото искаш, това приказвай! Н. Нинов, ЕШО, 84.

4. Остар. Вмъквам звук между струпани съгласни или гласни за улесняване на изговора или за съединяване на две основи. Кога ся струпат няколко согласни мъчно произносими звуци, то за пълногласие, нашият язик обича да вставя между них гласни звуци. С. Радулов, НГ, 110. вставям се, вставя се страд. Звук "н" ся вставя навремени между две гласни, а навремени и между гласни и согласни звуци: понеже вместо по-еже, в-н-имание вм. въ-имание. С. Радулов, НГ, 109.