ВСТЪКЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСТЪКЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; встъкля̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Придавам на нещо вид на стъкло. встъклявам се, встъкля се страд.

ВСТЪКЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; встъкля̀ се св., непрех. Рядко. Обикн. за очи, поглед — ставам неподвижен и блестящ като стъкло. Лицето му се вцепени от страх, зеленикавите очи се встъклиха. Срещу него зееше черното страшно дуло на пистолет. П. Вежинов, НС, 265.