ВСТЪПИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСТЪПЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. С който се поставя началото на някаква дейност, проява, цикъл; начален. В своето встъпително слово .., народният артист Георги Калоянчев, почетен председател на фестивала, между другото каза:"Габровци, цяла България сега вази гледа!" Й. Попов, Ст, 1970, бр. 1267, 2. Встъпителна реч. Встъпителна лекция. //С който се започва обикн. литературно, музикално произведение, реч или нещо друго; уводен. — Слава Богу, че най-сетне се решихте и дойдохте да ни направите чест с посещението си! След тия встъпителни думи дамата сяда до своя съпруг. Св. Минков, РТК, 105-106. В пристъпа си ораторът, като излага някои встъпителни мисли, възбужда вниманието на слушателите към предмета на своето разсъждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. Встъпителна част на квартет. Встъпителни акорди.

2. Който се прави при постъпването, приемането в някаква организация, курс и др. Встъпителна вноска.