ВСТЪПЛЀНИЕ

ВСТЪПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Начална част, начало на слово, реч, литературно или музикално произведение и под.; увод, въведение. Лекцията започна без всякакво всъпление. Г. Томалевски, АН, 68. Поемата ["Песен за човека"] e съставена от три момента,..: встъпление, лирико-епичен разказ за случката в село Могила, заключение. Лит. XI кл, 284. Може би изпълнението щеше да бъде още по-убедително, ако встъпленията на темата във фугата бяха очертани по-ярко. ВН, 1960, бр. 2740, 4. Встъплението е начало и обявяване на словото. Д. Попов, СбРС (превод), 26.

2. Прен. Начало на някаква дейност, проява. Въздушните нападения са подготовка и встъпление към същинското и масово нахлуване на войските.

3. Остар. Встъпване. Избраното лице .. дава в Народното събрание .. клетва.. и обявлява всенародно за встъплението си на престола. ПОУ, 31.

Списък на думите по буква