ВСУЀТЕН

ВСУЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. 1. Суетен. Ако по-отрано не навикнеш в трудолюбието, сетне ще го мислиш за нечто похулително и работението само тогаз ще мислиш за похвалително, когато непосредствената ти цел има нечто всуетно и насладително. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 15. Всуетни желания.

2. Напразен, безсмислен. Всякой чистонароден българин ще оцени тая мярка [предплащането] като най-угодна и способна да не стават всуетни разноски в печатание на листовете. ДЗ, 1868, бр. 49, 184.

Списък на думите по буква