ВСУЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от всуетен. Дядо ми чул беше и той от праотците си, че ощурите на сичките животни бяха са започели от бреговете на Ганг. От моя страна, нямам
всуетността да споделям това мнение. И. Адженов, ВК (превод), 134.