ВСЪ̀ЩНОСТ

ВСЪ̀ЩНОСТ нареч. 1. В действителност, реално (а не както изглежда или се представя). — А, ето ви къде сте се скрили! .. Но понеже всъщност търсеше не нас, а нещо друго, той бръкна в един шкаф и извади огромна кутия пури. Б. Райнов, ТП, 107. — Преизпълниш ли плана, ще получиш повече пари,.. Всъщност нищо справедливо нямаше в цялата тази работа. Ч. Шинов, БС, 29. За върховен държавен орган се смятал сенатът, чиито решения всъщност само узаконявали волята на императора. Ист. V кл, 1980, 225. Няма разум, има взрив на стаявана завист,.., векове е трупана тази омраза на посредствения към талантливия, на безличния към знатния, на бездарния към вдъхновения. "Да бием гражданите!" — всъщност не е повик на селото против града, а срещу интелигентността и духовността. Г. Данаилов, ДС, 179. Това си е всъщност .. деспотизъм, какъвто го няма и в страни, дето са на власт явни консерватори. Т. Влайков, Съч. III, 55.

2. Като частица. а) За усилване, подчертаване на точността на твърдението; именно, наистина, така че. Стачката да се прекрати .. Всъщност това е и последното решение на общия стачен комитет. К. Странджев, ЖБ, 12. Всъщност "поле" е терминът, обединяващ всичко, което може да кажем за гравитацията. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. б) За

въвеждане на изречение, в което се преценява, коментира реалността на някакъв факт или реалният резултат, реалната полза или причина за нещо; в последна сметка, в крайна сметка. Всъщност кога се видяхме за последен път, мили приятелю? Преди осем години или преди осемнадесет? Ем. Манов, ПС, 5. Скорецът стоеше на клонката замислен, мълчалив като никога. Всъщност не сгреши ли, дето остана тук — сам, без никакъв другар? П. Бобев, ГЕ, 33. Всъщност защо бързах да дойда?

Списък на думите по буква