ВСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; всѐя, -ѐеш, мин. св. вся̀х и всѐях, прич. мин. св. деят. вся̀л, -а, -о, мн. всѐли и всѐял, прич. мин. страд. вся̀н, -а, -о, мн. всѐни и всѐян, вся̀т, -а, -о, мн. всѐти, св., прех. 1. Ставам причина да се появи у някого някакво чувство; вдъхвам, внушавам, пораждам. Погледът му всяваше ужас — толкова жестока сила се съдържаше в него. З. Сребров, Избр. разк., 143. Не страх в сърцата на словаците са всявали труповете на техните сънародници, а свещен гняв и желязна воля за мъст и за борба до пълна победа... Г. Караславов, Избр. съч. III, 274. "Бих се постарала да всея братска любов и мир между народите." О. Василев, ЖБ, 311.

2. Предизвиквам някакво състояние (обикн. смут, объркване, безредие); причинявам, създавам. Околийският се обърна и диво го изгледа. — Няма да позволя да стане касапница, да вдигнете трибуни, да лаете и да всявате безредица! Ем. Станев, ИК I и II, 123. Към тях, разтревожен, бързаше Тодор. — Другарю командир, към нас идва войска.. — Спокойно — предупреди го Руменов, овладял своята изненада. — Да не всеем паника — посочи той заспалите. Х. Русев, ПС, 214. Привържениците на унията са за него изроди, които са продали съвестта си и за лични облаги, работят да всеят разцепление в народа си. К. Величков, ПССъч. VIII, 268.

3. Диал. Сея в нещо, посявам (Н. Геров, РБЯ). всявам се, всея се страд. Шест издайници били разстреляни от нелегалните, за да се всее респект сред слабоволните. Ал. Гетман, ВС, 94.