ВСЯ̀ВАМ

ВСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; всѐя, -ѐеш, мин. св. вся̀х и всѐях, прич. мин. св. деят. вся̀л, -а, -о, мн. всѐли и всѐял, прич. мин. страд. вся̀н, -а, -о, мн. всѐни и всѐян, вся̀т, -а, -о, мн. всѐти, св., прех. 1. Ставам причина да се появи у някого някакво чувство; вдъхвам, внушавам, пораждам. Погледът му всяваше ужас — толкова жестока сила се съдържаше в него. З. Сребров, Избр. разк., 143. Не страх в сърцата на словаците са всявали труповете на техните сънародници, а свещен гняв и желязна воля за мъст и за борба до пълна победа... Г. Караславов, Избр. съч. III, 274. "Бих се постарала да всея братска любов и мир между народите." О. Василев, ЖБ, 311.

2. Предизвиквам някакво състояние (обикн. смут, объркване, безредие); причинявам, създавам. Околийският се обърна и диво го изгледа. — Няма да позволя да стане касапница, да вдигнете трибуни, да лаете и да всявате безредица! Ем. Станев, ИК I и II, 123. Към тях, разтревожен, бързаше Тодор. — Другарю командир, към нас идва войска.. — Спокойно — предупреди го Руменов, овладял своята изненада. — Да не всеем паника — посочи той заспалите. Х. Русев, ПС, 214. Привържениците на унията са за него изроди, които са продали съвестта си и за лични облаги, работят да всеят разцепление в народа си. К. Величков, ПССъч. VIII, 268.

3. Диал. Сея в нещо, посявам (Н. Геров, РБЯ). всявам се, всея се страд. Шест издайници били разстреляни от нелегалните, за да се всее респект сред слабоволните. Ал. Гетман, ВС, 94.

Списък на думите по буква