ВСЯ̀КАКЪВ

ВСЯ̀КАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, обобщ. местоим. I. Вместо прил. 1. Който е най-разнообразен по вид и по особености, качества; всевъзможен. Противоп. никакъв. Имаше всякакви дири: на зайци, на яребици, на лисици. Й. Йовков, ВАХ, 117.

Стрина Венковица я учеше на всякаква работа — и да преде, и да шие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Ще дойдат всякакви хора, и прости, и по-знатни. Елин Пелин, Съч. IV, 46. В моята мала градинка / доста е мене, що имам: / всякакви ружи шарени, / шарени жълто, алени. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. — Каква наслада / намираш,.., / в нелепо, в неразумно,.., / въвиране под всякакви опашки, — / магарешки, катърски, конски? Ст. Михайлов, СБ, 79. По всякакъв начин. // В съчет. със събир. име. Който се състои от много, от различни възможни видове; всевъзможен, разнообразен, различен. Купуваше се в големи количества брашно и сол, също и всякаква друга храна, която можеше да се пази за по-дълго време. Д. Талев, И, 501.

2. След глаголи, означаващи премахване, загуба, липса на нещо и под. Безразлично какъв, без значение какъв; какъвто и да е. По нежната кожа на лицето ѝ, лишено от всякакъв грим, се разливаше руменина. Й. Йовков, ВАХ, 47. Скоро се изгуби всякакъв признак от пътеки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68. Думите бяха изгубили всякакво значение и аз разправях монотонно и безцветно. Хр. Смирненски, Съч. III, 225. Тези личности искат .. да се избавят от всякакъв контрол, както са избавени от всякаква отговорност. Г. Кирков, Избр. пр I, 81.

3. Като сказ. опред. Разг. Който има различни, обикновено отрицателни качества, който е с много, обикн. отрицателни качества. Данчо Данев може да е всякакъв, но специално за Слановски имаше пълно право. В. Нешков, Н, 8. Пък и още нещо искам да ви кажа още от самото начало — баща ти и ти може да сте всякакви, но преди всичко трябва да сте били човеци. С. Северняк, П, 236. Наивната "Балканска зора"! Толкова е наивна, че никак не ѝ се ще дори да помисли, че подир всяка зора идва денят. А денят е всякакъв. К. Странджев, ЖБ, 88.

II. Вместо същ. всякакви мн. Разг. Обикн. неодобр. Най-различни хора (животни, предмети, прояви). — Оня въртоглав даскал пуснал едно писмо за нашата госпожица.. — Когато човек има дъщеря за женене всякакви идват. Ем. Станев, ИК I, 183-184. — И добитъкът, и той е като хората. Има ги всякакви-ви! — въздъхна Елисей. Ил. Волен, МДС, 158. всякакво ср. Диал. Всичко. — Вий нали всички, и за обич, и за омраза при нея тичате. Всякакво ѝ иде отръки. П. Тодоров, Събр. пр II, 305.

Минавам / мина (преминавам / премина, прехвърлям / прехвърля) всякаква граница. 1. Прекалявам в постъпките си или в думите си. — Вие преминавате всякакви граници! Не говоря само за момичето, а и за дъжда! А. Наковски, БС, 35. 2. Ставам прекален. — Дързостта на тоя тип минава всякаква граница!... не мога да го понасям. Д. Димов, ЖСМ, 44. Минават ми всякакви. Разг. Отнасям се отстъпчиво, непридирчиво към всичко. — Гледайте нещо да не е изтаманено, верицата ви! И само някой да си не помисли, че на Яхя бей минават всякакви: на гърба си имам очи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. Под всякаква критика. С много лошо качество, на много ниско равнище. Хигиената в жилищата .. е под всякаква критика. РД, 1950, бр. 207, 3.

— Друга (остар., сега простонар.) форма: ся̀какъв.

Списък на думите по буква