ВСЯКОГАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЯ̀КОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. Сичкото ти добро ще е всякогашно и никога не щеш да ся лишиш от него. Псих. 1861, 101.