ВТАРАСИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТАРА̀СИ нареч. Остар. и диал. Веднага, незабавно. — Не чини тая работа да се разтака. Тряба всичко да се върши втараси. Желязото се кове, дорде е горещо. Т. Влайков, Съч. III, 163. По причина, че редачът, който работеше на "Училището", напусти печатницата, а другият са не намери втараси, тоя брой окъсня. У, 1871, бр. 19, 80.

— От гр. τώρα 'сега, веднага'.