ВТЕГЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТЀГЛЯМ, -яш, несв.; втѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг — насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. втеглям се, втегля се страд.