ВТЕЛЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТЕЛЀСВАМ, -аш, несв.; втелѐсам, ‑аш, св. Остар. и диал. 1. Прех. Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. Не ходи нощя, че ще си втелесаш някоя беда. Н. Геров, РБЯ I, 173.

2. Непрех. Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелесаме. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С предл. на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). Е, газда Джуро, как ти се хареса? / Каквото дири — на таквоз втелеса! / Не даде нашето ти със добро — / как да оставим и едно ребро / непотрошено? К. Христов, ПП II, 73. Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си, ..; но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. втелесвам се, втелесам се страд. от втелесвам в 1 знач. втелесва се, втелеса се безл. от втелесвам във 2 знач. Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака. П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, 19.

— Вер. от гр. τελέω 'давам, доставям, причинявам' (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951, 366).

ВТЕЛЀСВАМ СЕ, -аш се, несв.; втелѐсам се, -аш се, св., непрех. Остар. Втелявам се; втилявам се. Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: "Честито!" К. Христов, Кр, 42. А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.

— Друга (диал.) форма: втеля̀свам се.