ВТЕЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТЕЛЯ̀ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втелявам се. Докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така: ".. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му." Ив. Вазов, Съч. ХII, 51.

— Друга (остар.) форма: втиля̀ване.