ВТИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТЍКВАМ, -аш, несв.; втѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втѝкнат и втѝкам2, -аш, св., прех. Рядко. 1. Вкарвам, пъхам обикн. изведнъж, докрай нещо с натиск, с тикане някъде или в тясно пространство, зад, до нещо друго или вътре в нещо. Без да се бави ни минута .. втиква в пояса си топора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 194. Той се върна при момъка и втикна в лявата му ръка, която висеше надолу, парчето хляб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. Втикна ръце в джобовете и пак изгледа стаята. Д. Немиров, Др, 150. Тогива ся започена строението на корабите по-деятелно, додето най-после ги изкараха и тържествено ги втикаха в езерото. П. Кисимов, ОА II (превод), 161.

2. Пъхвам, мушвам нещо тънко, остро навътре в, до друго, за да го прикрепя; забождам, затъквам, втъквам. Виновно усмихнат, че е разплакал детето, войникът се зае да втикне подадената му китка под ремъка на гърдите си. П. Славински, ПЗ, 50. В силно накъдрените си черни коси бе втикнала няколко гъши пера. М. Грубешлиева, ПИУ, 198. втиквам се, втикна се и втикам се страд.

ВТЍКВАМ СЕ несв.; втѝкна се и втѝкам се св., непрех. Диал. Пъхам се, мушкам се с натиск някъде изведнъж. Лунагите се тълпяха около Ян Бибиян и Калча, натискаха се и всеки искаше да се втикне по-близо до тях. Елин Пелин, ЯБЛ, 83.