ВТОРА̀ЧВАМ

ВТОРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; втора̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Спирам напрегнато, настойчиво и продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; втренчвам, впервам, впивам1. Той почака, сетне вторачи погледа си в нейните подивели от ужас очи с такава сила, че Галилеица млъкна и го загледа с отворена уста. Ц. Лачева, СА, 19. С каква тревога тя вторачваше очи в осветените прозорци на измилелия бащин дом! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 71. Той като че разбра мисълта ми, та бързо вдигна очи и ги вторачи в мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 15. Вторачих очите си къде пътя, който водеше от града. Ил. Блъсков, ДБ, 6.● Обр. Не по-малко сме пак уверени, че В. черква ще вторачи доброто свое внимание и на някои от свещениците. Г, 1863, бр. 8, 57.

ВТОРА̀ЧВАМ СЕ несв.; втора̀ча се св., непрех. Обикн. с предл. в. Заглеждам се напрегнато, настойчиво, продължително някъде, в някого или нещо; втренчвам се. Станка се извърна към своята приятелка и се вторачи в нея. Гледаше я, сякаш ѝ бе непозната. Г. Караславов, ОХ III, 264-265. Дръпна телеграмата от ръцете ѝ. Разтвори я .. и се вторачи в нея. Б. Несторов, АР, 215. Сетне жената се отскубна, почна да гледа диво хората, вторачваше се в лицата, все непознати за нея. Й. Радичков, ГП, 31. Той сядаше до огнището на стола, вторачваше се някъде и не шаваше. Елин Пелин, Съч. III, 173. // За очи, поглед — спирам се напрегнато, настойчиво и продължително върху някого, нещо; втренчвам се, впервам се, впивам се. Общият страх и тревогата на родителите ѝ и та сестрите ѝ бяха пронизали цялото тяло на девойката. Тя посърна, отслабна и очите ѝ се вторачваха грижовно в хората. Тя стана сериозна и разсъдлива не за годините си. Г. Караславов, Т, 70. Децата бързо стихваха. Погледите им се отлепваха от прозорците и се вторачваха в сладкодумния разказвач. Г. Русафов, ИТБД, 62.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ̀чвам.

Списък на думите по буква