ВТОРА̀ЧВАНЕ

ВТОРА̀ЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от вторачвам и от вторачвам се; втренчване, впиване1. След продължително вторачване стори му се, че вижда силуета на прав човек и думите като че ли се откъсваха от неговата сянка. Кр. Велков, СБ, 62.

— Друга (остар. и диал.) форма: второ̀чване.

Списък на думите по буква