ВТОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, числ. поредно. Диал. Втори. Аврам се върна, та си погледна, — / два бели овни Господ му даде. / Аврам се пусна, овен да фати, / не му се даде да го заколе, / .. / Аврам се пусна по вторен овен, / та го заколе. Нар. пес., СбНУ Х, 12. Малко, брате, я задрема, / голем сън я посъни: / как идеха до три змии, / първа змие как иде кон да ми фати; / вторна змие на мен иде, / на мен иде да ме губи. Нар. пес., СбНУ Х, 88.