ВТОРОБРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРОБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до втори брак. Второбрачно дете.

2. Рядко. Който е встъпил във втори брак, женен втори път. Макар черквата и да не държи втория брак за грях, но .. види ся, че го не похвалява, .. дозволява на второбрачните лица да ся причащават, но след дълго време. З. Петров и др., ЧБ (превод), 150.