ВТОРОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРОРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Който е роден след първото дете, втори по ред. Второроден син. Второродна дъщеря.

2. Остар. За зъб — постоянен (за разлика от млечен). Когато децата са на възраст от 6 до 14 години, временните им зъби падат, а друзи, наречени дълговременни или второродни, поникват. НКАФ (превод), 35.