ВТОРОРОЖДЀН

ВТОРОРОЖДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Второроден (в 1 знач.). Плацидия, като се ожени втори път .. бе родила .. дъщеря, наименована Онория. Когато второрожденият ѝ син ся воцари с нея на запад, .., тая ѝ дъщеря би такожде наречена Августа, т.е. царица. Г. Кръстевич, ИБ, 243.

Списък на думите по буква