ВТОРОСТЕПЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТОРОСТЀПЕНЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който стои на второ място по важност, значение, който не е главен. Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна ясност, т.е. да отдели главните от второстепенните. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Пред голямата му радост тоя въпрос, толкова важен до преди, стана второстепенен. Ем. Станев, ИК I и II, 450. — Аз протестирам, господин директоре: вие ме оттиквате във второстепенни роли. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 81. През време на работата [над "Силата на мрака"] са въведени и някои второстепенни действуващи лица. Н. Лилиев, Съч. III, 192. След дълго обикаляне през незастроени обширни парцели ние стъпихме на второстепенно шосе. Г. Белев, КВА, 218. Исках само да се махна от Аржентина. А где щях да отида? Това беше второстепенна работа. Б. Шивачев, ПЮА, 169.

2. Който не е най-добрият или от най-добрите; второкласен, второразреден. Второстепенен писател. Второстепенен оркестър.

◊ Второстепенна част на изречението. Грам. Дума в изречението, която пояснява подлога или сказуемото или техните пояснения.