ВТОРЯ̀

ВТОРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Прех. Диал. Върша нещо втори път; повтарям (Н. Геров, РБЯ).

2. Непрех. Остар. Повтарям нечии звуци. Ненадейно от върха заби камбана .. после от по-далеко се обади друга камбана по-звънко, по-радостно. Първата камбана биеше от бялата висока звънарня, чийто вид накара Теодосия да заплаче, а втореше ѝ тая от св. Петка, от царската църква. Ст. Загорчинов, ДП, 247. вторя се страд. от вторя в 1 знач.

Списък на думите по буква