ВТО̀ЧВАМ1, -аш, несв.; вто̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вкарвам течност от един съд в друг, като я точа, преливам с нещо; втакам1. Вточа в бъчва сладко вино. Ст. Младенов, БТР, 365. вточвам се, вточа се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.