ВТРЕВОЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЕВО̀ЖВАМ, -аш, несв.; втрево̀жа, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Разтревожвам. Вечерта, когато въстаниците са готвиле вече да настъпят, силен гърмеж са чул от голямата пъдарница, кой‑

то втревожил сичкото население. З. Стоянов, ЗБВ III, 299.

ВТРЕВО̀ЖВАМ СЕ несв.; втрево̀жа се св., непрех. Остар. Книж. Разтревожвам се. — Тичайте! Турска бричка, покрита с бяло платно, иде откъм Пазарджик! — извика един гърлест въстаник, от гласа на който са втревожиха сичките и хукнаха да бягат към Т. Пазарджикския път. З. Стоянов, ЗБВ II, 30.

— От рус. встревожить.