ВТРЀНЧВАМ

ВТРЀНЧВАМ, -аш, несв.; втрѐнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Спирам напрегнато, настойчиво, продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; вторачвам, впервам, впивам1. Юрталана .. палеше цигара след цигара, навремени затваряше очи, но пак ги втренчваше в ясната ослепително чиста синина на небето. Г. Караславов, С, 60. Митко беше втренчил поглед нататък, без да мигне. М. Марчевски, МП, 118. Девойката сякаш извършваше някакъв тих обред; сложи ръце на рамената му и го гледа дълго в очите,.. Борис стоеше с отпуснати ръце и чакаше, втренчил в нея напрегнат, тревожен поглед. Д. Талев, ГЧ, 418. Самуил стискаше чашата, втренчил поглед пред себе си. Не гледаше Рослава, само слушаше думите ѝ. А. Дончев, СВС, 185.

ВТРЀНЧВАМ СЕ несв.; втрѐнча се св., непрех. Обикн. с предл. в. Заглеждам се напрегнато, настойчиво и продължително в някого или нещо; вторачвам се. То [момчето] се бави някъде, върна се, .., но пак не прибра брадвата. Диньо я поглеждаше крадешком, защото му се струваше, че нечие око в кафенето го следи и че ако се втренчва много-много, ще вземат да си я приберат. Г. Караславов, Тат., 157. Щом ни видя, той се втренчи в нас и ни загледа като втрещен. М. Марчевски, ОТ, 46. Когато бяхме насред пътя, капитанинът ме съгледа и като се втренчи в мене, запита ме сърдито от где съм се качил. Ив. Докторов, ЗД, 136. // За очи, поглед — спирам се напрегнато, настойчиво и продължително върху някого, нещо; вторачвам се, впервам се, впивам се. Кехаята току спираше сред одаята, извърташе главата си към оджака и безцветните му очи се втренчваха неподвижно в една точка. Ст. Сивриев, ПВ, 109. Неочаквано Арон вдигна главата си.. Неговият поглед се втренчи в стария евреин без гняв и без омраза. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Погледът му се втренчи в лицето на шефа и откри с облекчение, че то не беше особено зло. Д. Димов, Т, 252.

Списък на думите по буква