ВТРЕНЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЀНЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втренча като прил. За очи, поглед — който е напрегнат, съсредоточен в една точка, неподвижен; вторачен. Кольо Ганев се обърна рязко към него, обърна втренчените си очи със същия напрегнат и някак блуждаещ поглед. Д. Талев, ГЧ, 210. Един от пленниците .. седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни. От неговия гладен, втренчен поглед ни стана неприятно. П. Вежинов, НС, 90-91.