ВТРЀНЧЕНОСТ

ВТРЀНЧЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от втренчен. Тя забрави да се попита как момичето се беше озовало тъй внезапно пред нея, но гневът ѝ порасна изведнъж. Стори ѝ се, че кафените му омразно красиви очи я гледаха с нахална втренченост, почти дръзко и предизвикателно. Д. Тимов, Т, 192.

Списък на думите по буква