ВТРЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЀСВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); втреса̀, -еш, мин. св. втрѐсох, прич. мин. св. деят. втрѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Рядко. Втрисам.

ВТРЀСВА МЕ несв. (остар. и диал.); втресѐ ме св., непрех. Втриса ме. Много пътя го втресва; позасили се и можехме да захванем пак нашите приятелски разговори. Др. Цанков, ТМ (превод), 165.

ВТРЀСВАМ СЕ¹, -аш се, несв.; втрѐсна се, -еш се, мин. св. -ах се и втрѐса се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втрѐсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втръсвам се, втръсвам (Н. Геров, РБЯ).

ВТРЀСВА МИ СЕ несв.; втрѐсне ми се и втрѐсе ми се св., непрех. Диал. Втръсва ми се. Втресва ми се само да си помисля каква гозба беше ни сложена. Ст. Младенов, БТР I, 368.

ВТРЀСВАМ СЕ², -аш се, несв.; втрѐсна се, -еш се, мин. св. -ах се и втрѐса се, -еш се, мин. св. -ох се, прич. мин. св. деят. втрѐсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. Диал. Втрещявам се (в 1 знач.) (Ст. Младенов, БТР). Ние се втресохме. Ст. Младенов, БТР I, 368.