ВТРЕСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЀСВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втресвам и от втресва ме; втрисане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРЀСВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се1 и от втресва ми се; втръсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТРЀСВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от втресвам се2; втрещяване.